Адв. Екимджиев за ФрогНюз: Нашите конституционалисти изпитват погнуса от правата на човека, защото не ги...
Това сподели юрист Михаил Екимджиев за ФрогНюз.
Вижте какво изясни той във връзка оферти законопроект за промени в Конституцията:
Добрата вест е, че Венецианската комисия изрично утвърждава препоръчаното от самата нея дефинитивно делене на съществуващия сега пленум на Висшия правосъден съвет на два обособени органа - Висш съвет на съдиите и Висш прокурорски съвет. Това е изключителн значима крачка в отграничаването на съдиите, които са същинските магистрати, самостоятелните арбитри, които в най-голяма степен въплъщават правосъдната система и обвързваните с нея понятия - господство на закона, интегритет, независимости.
Прокурорите и следователите, въпреки официално да са включени в правосъдната система, те са страна в процеса и извършват една обвинителна и проверяваща функционалност.
Юридически те би трябвало да бъдат изрично отделени и организационно и ценностно от съдиите, дотолкоз, доколкото високите условия за морал, за самостоятелност и гаранциите за безпристрастност са присъщи на първо място за същинските магистрати, за хората с черните тоги, които раздават правораздаване, а не тези, които повдигат обвиняване, които проверяват закононарушение и чиято активност се приближава до активността на изпълнителната власт в лицето на проверяващите служители на реда да вземем за пример.
Това е една извънредно потребна крачка, тъй като за всички би трябвало да е ясно, че правосъдната власт, същинските магистрати са на първо място съдиите, и тяхната самостоятелност се подсигурява институционално, организационно и посредством независимостта на органа, който управлява тази власт, а точно Висш съдебен съвет, който ще се занимава единствено с проблемите на съдиите, няма прокурори и следователи да се набъркват в тази активност.
Това е основна крачка към извоюване на фактическата и организационна самостоятелност от страна на съдиите по отношение на основния прокурор и по отношение на прокуратурата.
Затова считам, че отчета на Венецианската комисия е повече позитивен, тъй като той позитивно прави оценка и самостоятелната конституционна тъжба, макар че във типа, в който тя е препоръчана за Конституцията е извънредно непълноценна и склопена като правозащитен инструмент.
Там не е предоставено на жителите най-важното право - да се обръщат към Конституционния съд и тогава, когато са жертва на правосъден или административен произвол, когато макар формалния достъп до две или три правосъдни инстанции, те не са получили отбрана на главните си права и свободи и в този момент се постанова поради това, да търсят правдивост в Страсбург.
Ако им беше дадена опция да се обръщат към Конституционния съд и тогава, когато техни конституционни права и свободи са нарушени от българските съдилища, тогава отбраната би могла да бъде доста по-ефективна и да се реализира на национално равнище, каквито са рекомендациите и на Страсбургския съд и на Съвета на Европа и на самата Венецианска комисия, която от години моли за по-ефикасна отбрана на национално равнище на правата и свободите на жителите.
В България господства схващане, че конституционните съдии би трябвало да се занимават главно с държавната машинария, която по формулировка е основана, с цел да подсигурява точно правата и свободите, да пресмятат кворуми, мандати, само че не и да се занимават с правата на индивида, които са по едно и също време цел и в името, на които съществува страната с всичките институции.
Нашите конституционалисти - в кавички, изпитват гадност от правата на индивида, тъй като не ги познават, защото едни велможи на политически партии и институции, избират да се занимават с взаимоотношенията сред тях, в сравнение с с еманацията на Конституцията, която съставлява точно човешките права и свободи.
Конституцията, държавния уред и институциите съществуват в демократичните и правови страни с единствената цел да подсигуряват човешките права и свободи. Затова смисълът на самостоятелната конституционна тъжба беше да се даде пълноценна опция за отбрана на тези права и свободи, а не опция съдиите да се обръщат към Конституционния съд, а жителите да могат да се оплакват единствено от действието на неприятни закони, а не от отвод на правораздаване или правосъден произвол.
Венецианската комисия визира един систематичен за българските условия проблем. Това е нежеланието на законодателния орган, Народното събрание и администрацията, да излага ясни, разбираеми и детайлни претекстове за задачите, които обслужва един законопроект за средствата, с които тези цели ще бъдат реализирани, да е ясна законодателната воля, да е ясно какво се цели, с цел да се реши предлаганото средство, съответния законопроект или съответния план за административен акт.
Да се види преди всичко дали той преследва законна цел и дали тя се преследва с съответни средства, които в най-малка степен засягат съществени права и свободи на жителите.
Липсва институционална просвета и в българския парламент и в администрацията, да изясняват посредством претекстовете към своите актове какво вършат и за какво го вършат, тъй че напълно резонно Венецианската комисия подлага на критика този фрагментарен метод, който някакси наподобява на законодателен произвол.
В претекстовете не написа за какво един орган се основава, или за какво съставът му е образуван по този метод, ние всички би трябвало да гадаем каква е била великата законодателна воля.
Това е систематичен, повтарящ се проблем. Нашият законодате не обича да изяснява за какво приема един или различен закон, една или друга правна норма, а пък Конституционният съд услужливо си мълчи, когато види, че такова пояснение липсва. Аз най-малко не съм видял да има законова норма, която да е оповестена за противоконституционна, тъй като в претекстовете към законопроекта не е дефинирана ясно законната цел.
Така че, тази част е проблематични, само че тук става въпрос за технология и аз считам, че по-важни са достиженията на този парламентарен план, въпреки че можеше моментът да се употребява и за по-радикални промени, като да вземем за пример изваждането на прокуратурата от изпълнителната власт, което генерално би решило казуса с желанието на основните прокурори да я продават като магистрална проститука на ръководещите политици.
Но явно след станалото след последните четири предварителни парламентарни избори е, че липсва болшинство, което да упорства за такава радикална конституционна промяна, надлежно и политиците нямат подобен безапелационен мандат от своите гласоподаватели да проведат такава конституционна промяна и по тази причина сме обречени да приемем този палиативен вид, който в допълнение може да бъде спихант при разискването след 6 декември, както се случи през 2015г.
Адвокат Михаил Екимджиев е създател на Асоциацията за европейска интеграция и отбрана на човешките права. Практикуващ юрист е в региона на интернационалното обществено право, наказателно право и отбрана на правата на индивида. Осъществява процесуално посланичество пред Европейския съд по правата на индивида в Страсбург и Съда на Европейския съюз в Люксембург. Едни от първите решения на Европейския съд по правата на индивида и на Съда на Европейския съюз по „ български ” каузи са по проблеми на негови клиенти. Някои от тях предизвикат радикални законодателни промени и превъзмогване на тоталитарни практики в правораздаването и административната активност. Има над 100 извоювани каузи пред Европейския съд по правата на индивида.
Вижте какво изясни той във връзка оферти законопроект за промени в Конституцията:
Добрата вест е, че Венецианската комисия изрично утвърждава препоръчаното от самата нея дефинитивно делене на съществуващия сега пленум на Висшия правосъден съвет на два обособени органа - Висш съвет на съдиите и Висш прокурорски съвет. Това е изключителн значима крачка в отграничаването на съдиите, които са същинските магистрати, самостоятелните арбитри, които в най-голяма степен въплъщават правосъдната система и обвързваните с нея понятия - господство на закона, интегритет, независимости.
Прокурорите и следователите, въпреки официално да са включени в правосъдната система, те са страна в процеса и извършват една обвинителна и проверяваща функционалност.
Юридически те би трябвало да бъдат изрично отделени и организационно и ценностно от съдиите, дотолкоз, доколкото високите условия за морал, за самостоятелност и гаранциите за безпристрастност са присъщи на първо място за същинските магистрати, за хората с черните тоги, които раздават правораздаване, а не тези, които повдигат обвиняване, които проверяват закононарушение и чиято активност се приближава до активността на изпълнителната власт в лицето на проверяващите служители на реда да вземем за пример.
Това е една извънредно потребна крачка, тъй като за всички би трябвало да е ясно, че правосъдната власт, същинските магистрати са на първо място съдиите, и тяхната самостоятелност се подсигурява институционално, организационно и посредством независимостта на органа, който управлява тази власт, а точно Висш съдебен съвет, който ще се занимава единствено с проблемите на съдиите, няма прокурори и следователи да се набъркват в тази активност.
Това е основна крачка към извоюване на фактическата и организационна самостоятелност от страна на съдиите по отношение на основния прокурор и по отношение на прокуратурата.
Затова считам, че отчета на Венецианската комисия е повече позитивен, тъй като той позитивно прави оценка и самостоятелната конституционна тъжба, макар че във типа, в който тя е препоръчана за Конституцията е извънредно непълноценна и склопена като правозащитен инструмент.
Там не е предоставено на жителите най-важното право - да се обръщат към Конституционния съд и тогава, когато са жертва на правосъден или административен произвол, когато макар формалния достъп до две или три правосъдни инстанции, те не са получили отбрана на главните си права и свободи и в този момент се постанова поради това, да търсят правдивост в Страсбург.
Ако им беше дадена опция да се обръщат към Конституционния съд и тогава, когато техни конституционни права и свободи са нарушени от българските съдилища, тогава отбраната би могла да бъде доста по-ефективна и да се реализира на национално равнище, каквито са рекомендациите и на Страсбургския съд и на Съвета на Европа и на самата Венецианска комисия, която от години моли за по-ефикасна отбрана на национално равнище на правата и свободите на жителите.
В България господства схващане, че конституционните съдии би трябвало да се занимават главно с държавната машинария, която по формулировка е основана, с цел да подсигурява точно правата и свободите, да пресмятат кворуми, мандати, само че не и да се занимават с правата на индивида, които са по едно и също време цел и в името, на които съществува страната с всичките институции.
Нашите конституционалисти - в кавички, изпитват гадност от правата на индивида, тъй като не ги познават, защото едни велможи на политически партии и институции, избират да се занимават с взаимоотношенията сред тях, в сравнение с с еманацията на Конституцията, която съставлява точно човешките права и свободи.
Конституцията, държавния уред и институциите съществуват в демократичните и правови страни с единствената цел да подсигуряват човешките права и свободи. Затова смисълът на самостоятелната конституционна тъжба беше да се даде пълноценна опция за отбрана на тези права и свободи, а не опция съдиите да се обръщат към Конституционния съд, а жителите да могат да се оплакват единствено от действието на неприятни закони, а не от отвод на правораздаване или правосъден произвол.
Венецианската комисия визира един систематичен за българските условия проблем. Това е нежеланието на законодателния орган, Народното събрание и администрацията, да излага ясни, разбираеми и детайлни претекстове за задачите, които обслужва един законопроект за средствата, с които тези цели ще бъдат реализирани, да е ясна законодателната воля, да е ясно какво се цели, с цел да се реши предлаганото средство, съответния законопроект или съответния план за административен акт.
Да се види преди всичко дали той преследва законна цел и дали тя се преследва с съответни средства, които в най-малка степен засягат съществени права и свободи на жителите.
Липсва институционална просвета и в българския парламент и в администрацията, да изясняват посредством претекстовете към своите актове какво вършат и за какво го вършат, тъй че напълно резонно Венецианската комисия подлага на критика този фрагментарен метод, който някакси наподобява на законодателен произвол.
В претекстовете не написа за какво един орган се основава, или за какво съставът му е образуван по този метод, ние всички би трябвало да гадаем каква е била великата законодателна воля.
Това е систематичен, повтарящ се проблем. Нашият законодате не обича да изяснява за какво приема един или различен закон, една или друга правна норма, а пък Конституционният съд услужливо си мълчи, когато види, че такова пояснение липсва. Аз най-малко не съм видял да има законова норма, която да е оповестена за противоконституционна, тъй като в претекстовете към законопроекта не е дефинирана ясно законната цел.
Така че, тази част е проблематични, само че тук става въпрос за технология и аз считам, че по-важни са достиженията на този парламентарен план, въпреки че можеше моментът да се употребява и за по-радикални промени, като да вземем за пример изваждането на прокуратурата от изпълнителната власт, което генерално би решило казуса с желанието на основните прокурори да я продават като магистрална проститука на ръководещите политици.
Но явно след станалото след последните четири предварителни парламентарни избори е, че липсва болшинство, което да упорства за такава радикална конституционна промяна, надлежно и политиците нямат подобен безапелационен мандат от своите гласоподаватели да проведат такава конституционна промяна и по тази причина сме обречени да приемем този палиативен вид, който в допълнение може да бъде спихант при разискването след 6 декември, както се случи през 2015г.
Адвокат Михаил Екимджиев е създател на Асоциацията за европейска интеграция и отбрана на човешките права. Практикуващ юрист е в региона на интернационалното обществено право, наказателно право и отбрана на правата на индивида. Осъществява процесуално посланичество пред Европейския съд по правата на индивида в Страсбург и Съда на Европейския съюз в Люксембург. Едни от първите решения на Европейския съд по правата на индивида и на Съда на Европейския съюз по „ български ” каузи са по проблеми на негови клиенти. Някои от тях предизвикат радикални законодателни промени и превъзмогване на тоталитарни практики в правораздаването и административната активност. Има над 100 извоювани каузи пред Европейския съд по правата на индивида.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ